Оставям ви най-добрите фрази на „Ако реша да остана“, американски филм, публикуван през 2014 г., чиито главни герои са Миа Хол и Адам. В него участват актьорите Chloë Grace Moretz, Jamie Blackley и е режисиран от RJ Cutler.
Може да се интересувате и от тези фрази за любовен филм.
-Понякога мисля, че погребенията са твърде много като самата смърт. Можете да имате своите желания, планове, но в края на деня, това е извън нашия контрол. - зала Мия.
-Малка част от мен се почувства, че извършвам някакво предателство. Джулиард беше в Ню Йорк. Адам беше тук. - зала Мия.
"Така ли се чувства смъртта?" Като най-приятния, топъл и дълбок сън? Ако това е смъртта, нямах нищо против да умра. - зала Мия.
-Части от мозъка на баща ми са на асфалта. Но лулата му е в джоба на лявата ми гърда. - зала Мия.
-В момента всичко е тихо. Толкова тиха, че можете да чуете сънищата на други хора. - дядото на Мия.
-Лицата вярват в това, което искат да вярват. -Kim.
-Имам чувството, че след като преживееш нещо подобно, ставаш малко непобедим. -Моята.
-Променете го. Обещайте ми, че ще прекарате Нова година с мен през следващата година. -Adam.
-Ако в семейството си се чувствах като риба извън водата, чувствах се като риба на Марс в кръга на Адам. - зала Мия.
-Поставете пръст, докато го получите. "Майка на Миа."
-Моите родители не са тук. Не ме държат за ръка или ме развеселят. - зала Мия.
-Love. Този никога не умира. Тя никога не отминава, никога не избледнява, стига да се задържите за нея. Любовта може да ви направи безсмъртни. - зала Мия.
-Понякога вземате решения в живота, а в други моменти решенията ви превръщат в това кой сте. Има ли нещо от това за теб? - Татко на Мия Хол.
-Давай на мен. Вие сте заобиколени от семейството си. Хенри.
-Аз съм мъртъв? Дойде моментът, в който трябва да се запитам това. - зала Мия.
-Исках да звуча шеговито, но в крайна сметка звучах горчиво. - зала Мия
-Знам, че е глупаво, но понякога се чудя дали баща ми не беше разочарован от мен, че не се превърнах в рок момиче. - зала Мия.
-Всъщност аз бих предпочел да отида със семейството си. - зала Мия.
-Май татко сякаш разбра, че нещо се е случило. Беше спрял да спори и си беше придобил шофьорската книжка. (…) Време е за растеж. - зала Мия.
-Разбрах, ако изберете любовта, любовта на Адам, за вашата любов към музиката. Така или иначе ще спечелите. И по всякакъв начин ще загубите. Какво да ти кажа? Любовта е копеле. "Майка на Миа Хол."
-Моля, не умирай. Мога да разбера защо бихте искали да го направите, но помислете за това: ако умрете, ще има един от онези сирни моменти (…) в училище, където всеки ви слага цветя, свещи и бележки. Знам, че бихте мразели нещо подобно. -Kim.
-Автомобилното радио продължава да излъчва, сякаш онова тихо февруарско утро продължава както преди. - зала Мия.
-Взех изненада колко много искам да бъда целунат от него, да осъзная, че мисля за това толкова често, че съм запомнил точната форма на устните му. - зала Мия.
-В книгите и филмите историите винаги завършват с това, че двойката най-накрая дава своята романтична целувка. Частта "щастливо завинаги" винаги се приема за даденост. - зала Мия.
-Не ми пука. Трябва ми само секунда, за да му покажа, че съм тук. Че някой все още е тук. -Adam.
-Винаги съм имал чувството, че съм от друго семейство. Не беше като баща ми и ироничен баща, нито тежко момиче като майка ми. Той също беше избрал да свири на виолончело. - зала Мия.
-Не трябва да ме интересува. Не бива да се налага да работите толкова силно. Сега осъзнавам, че умирането е лесно. Животът е труден. - зала Мия.
-Но вие, които сте тук тази вечер, сте същите, в които бях влюбена вчера, и същите, в които ще бъда влюбен утре. -Adam.
-Една от гърдите ми беше изложена. Съжалявам, поглеждам встрани. - зала Мия.
-И това? Аз съм като социален експеримент за вас? - зала Мия.
-Разходих и сега знам, че не лежи там Теди. Аз съм. - зала Мия.
-Може би, защото бяхме твърде сходни. - зала Мия.
-Все още ме беше страх, но по някакъв начин ме утеши, че сценичната уплаха е черта, която бях наследил от баща си. - зала Мия.
"Дори да падне снега, дори не пада половин сантиметър сняг, ще ме убеждава ли да се обличам като дървен материал." "Татко на Миа Хол."
-Не избирам, но изчерпвам волята за борба. - зала Мия.
- Не е необходимо да се съди толкова несправедливо. Сигурно е сърцераздирателно, за да погребеш собствения си син. - зала Мия.
-За първия ми рецитал ми дадоха виолончело. И за това те ме подариха. - зала Мия.
Загубата ми ще навреди и това ще е онази болка, която в началото няма да се почувства истинска, а когато стане, ще ви отнеме дъх. - Мия Хол, отнасяща се до Ким.
- Не й пукаше, че хората я наричат кучка. "Това е просто още една дума да кажеш феминистка", каза ми тя гордо. - Мия Хол, отнасяща се до майка си.
-Облачен съм от музиката и въпреки това не ме пренася като вас. -Adam.
-Така играх. И дори да не изглежда така, виолончелът не звучеше твърде зле на всички тези китари. Всъщност звучеше доста впечатляващо. - зала Мия.
-При приятелката е толкова глупава дума. Не можеше да понесе да я нарече по този начин. Затова трябваше да се оженим, за да можем да се обадим на нейната жена. "Татко на Миа."
"Никой никога не ми беше казвал това и докато аз бях автоматично бесен, дълбоко в себе си също бях поласкан, че предизвиква достатъчно чувства, достойни за името." - зала Мия.
-Исках само да ти кажа, че разбирам дали искаш да напуснеш. Добре е, ако трябва да ни оставите. Добре е, ако трябва да спрете да се биете. - дядото на Мия.
-Не ми пукаше. Бях развълнувана за бебе. И знаех, че Карнеги Хол не отива никъде. Щеше да стигне до него един ден. - зала Мия.
-Не съм сигурен дали това е свят, към който все още принадлежа. Не съм сигурен, че искам да се събудя. - зала Мия.
-Адам ме беше избрал и това не разбрах. Защо се влюби в мен? Нямаше смисъл. - зала Мия.
-Татко греши. Вярно е, че нямате контрол върху погребението си, но понякога имате избор да умрете. - зала Мия.
-Изпълних нещата. Всички ме чакаха. Аз решавам. Сега осъзнавам. - зала Мия.
- Имах тази представа, че любовта може да направи всичко. По времето, когато Адам ме напусна от концерта (…), мисля, че и двамата осъзнахме, че сме влюбени. - зала Мия.
-Ако решите да останете, ще направя каквото искате. Ще напусна групата и ще отида с вас в Ню Йорк. Но ако имаш нужда от мен да отида. Аз също ще направя това. (…) Ще те пусна. Ако решите да останете. -Adam.
-Не се страхувайте, жените могат да понесат най-лошия вид болка. Ще разберете един ден "Майка на Миа."